Подводна басня
В блатото, един шаран без люспи
се дуеше пред своите събратя:
"Животът под водата е изкуство
и трябва да се спазват правилата.
Тук има ред и здрава дисциплина.
От жабите добро не се очаква.
На сушата уж ходят да почиват,
а все за нас разказват, като крякат...
Разделно трябва вече да живеем.
Разделността е метод съвършен!
Водата нека ние завладеем!
Повярвайте! Мислете като мен!"
Една старица-жаба се опита
да каже, че това не е така:
"Навсякъде и много аз съм скитала.
Домът ми е и суша, и вода.
Природата така ни сътворила.
Срещу нея нека не вървим.
Нека сме един за друг закрила.
Законите и, нека не рушим!"
Видя шаранът червейче и бързо
налапа го. И... случи се беля.
За нещо сякаш някой го завърза
и той към сушата неволно полетя.
"Ако неразделно ти се храниш -
засмя се жабата във тоя час -
щеше във водата да останеш
и мирно да живееш между нас."
Разделно който иска да живее,
все някога на него ще се смеят...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
