Подялба на есента
ПОДЯЛБА НА ЕСЕНТА
На колко есен да се разделя –
на ранна, златна и последна?
В зениците ми кротко дъжд валя,
И ми помогна да прогледна.
Но счупих чашката си за кафе –
и всичко се пречупи в мене.
Събрах в полата си от кадифе
цвят лавандула и невени.
Омокрена и с вкус на пресен гваш,
в краката яворова шума
скрипти на бавен и мъглив каданс,
че обичта ми е безумна.
Тъй дълго се сбогуваме със теб –
защото краят не е лесен.
Делим нощта – на изток и небе.
Остатъкът е дълга есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
