Поема върху теб
1.7K
4
0
Пиша върху теб
С устни,с пръсти,с любов...
Докосвам те сякаш си книга,
Докосвам и усещам...пулса се вдига.
Отдаваме се на момента,само наш е,
А ти все повече на нея напомняше.
Името мое, харесва ми да стенеш,
Че ме обичаш ми се иска да шепнеш.
Влизам в теб и просто застивам,
усещам,че вътрешно всъщност загивам.
Със сълзи на очите приемам,че не си ти,
И мечтите ми си остават разбити.
Обличам се,вече ще си ходя,това го умея,
И с печал на сърцето завършвам моята поема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Василев Всички права запазени
