Поема върху теб

Пиша върху теб
С устни,с пръсти,с любов...
 

Докосвам те сякаш си книга,
Докосвам и усещам...пулса се вдига.

Отдаваме се на момента,само наш е,
А ти все повече на нея напомняше.

Името мое, харесва ми да стенеш,
Че ме обичаш ми се иска да шепнеш.

Влизам в теб и просто застивам,
усещам,че вътрешно всъщност загивам.

Със сълзи на очите приемам,че не си ти,
И мечтите ми си остават разбити.

Обличам се,вече ще си ходя,това го умея,
И с печал на сърцето завършвам моята поема.