ЖИВОТА СЛЕД  ДЕВЕТИ

6 / В Христова възраст бе баща ми,

а аз бях във четвърти клас,

когато русите дойдоха с „нами“,

и за командваха у нас!

Преврата стана на Девети,

и всичко се смени у нас,

под тия знамена развети,

това не бе добре за нас!

Аз бях дете на тази възраст…

Дете и татко ми е бил,

когато Дядо ми избързал,

и на небето се е скрил…

И сравнявайки се с него,

аз загубата му разбрах,

а и трънливите пътеки,

в които бе дошъл до нас!

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №7

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

/ЖИВОТА СЛЕД   ДЕВЕТИ/

Не искам аз да правя схеми,

нещата за да украся

и в допълнителните теми,

разказа си да спася.

Бих искал просто да разкажа,

туй гдето съм го преживял,

за тия дни да ви разкажа,

разбира се със  доста жал!

Не казвам ний,че сме народа,

но част от него сме били,

и в  разказа аз който водя,

не жаля своите стрели!

За тези дни ще ви разкажа,

тъй както съм го преживял,

и няма да пресилвам даже,

но със горчилка и печал!

2/    …Оскъдицата след войната,

като дете я преживях…

Настана суша над страната…

Изплащаше се нечий  грях!

Роди си жито една педя.

Останахме и без храна…

Голям глад в селото доведе.

Не стигна ни една злина.

Раздаваха храна с купони.

Глада се зъбеше над нас.

Притрябваха ли ни пирони,

се молехме на тази власт!

2/      Привикан беше и баща ми,

привикан бе като кулак…

Да почнат неговите драми,

да го изпратят във „Гулак“.

Така, че да го разкулачат.

Да се разправят с този враг.

И майката да ни разплачат.

Надигнаха се срещу нас!

Но здрави хора го спасиха,

от зъбите на тоз капан…

Те съвестта си не укриха,

и той остана неприбран!

  А и селския пъдарин,

отказал  да го отведе,

че имал с татко сметки стари-

човещина да му даде!

Така,че има хора мили,

със Съвестта, да са добре,

да кажат стоп на злите сили,

и всеки да ги разбере  .

3/  Снабдяваха ни със купони…

Разцъфна“черния пазар“.

Дори за няколко пирона,

те пращаха при комисар.

И не получиш ли „бележка“,

ти вече ставаш „нифелит“-

не ще получиш нова дрешка…

Пазара е за теб закрит.

Преди да почна да се уча,

ми искаха такъв кетап.

Аз много трудно го получих…

Нали съм близък на кулак.

С препятствия неимоверни,

и с ежедневния тормоз,

не ни направиха по-верни,

като „Възточния въпрос“…

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №9

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

4/  …….И дойде време да се учим…

Сестра ми първо, после аз.

Но безпаричие се случи…

И Нуждата дойде на власт!

Във туй време, със заплахи

в „колхоза“ вкарах и нас,

 и тръгнахме със стъпки плахи,

да вървим след тая власт!

А  там ни плащаха стотинки,

не давах дори и лев!

Деляхме хляба на осминки…

Не страдахме в живота с кеф!!

А без пари в града не може.

Квартира плащаш и храна!

Без книгите на можеш, Боже!

А трябва лев и настрана!

Какво тогава ще направиш?!

Ще търсиш някакъв колай!

И мъка почва да те дави,

във новия измислен Рай…

От село бягаха мъжете,

най-вече във Димитров град

за там и татко ми се сети,

макар,че не бе много млад.

Той бе притиснат до стената,

изпаднал в истински фалит.

От неуредиците във селата,

почувства се в греда , честит!

Той се пожертва за децата,

в ръцете да им даде хляб

и да се борят със Съдбата…

Това бе неговия страх!

Останат ли неуки в село,

ще бъдат цял живот слуги

и затова решил бе смело,

да ги избави от беди.