Поет
От малката си таванска стая,
изолирана от останалия свят,
гледаш света и хората през стъкло,
в което са затворени най-добрите
им страни - слънце, природа,
смях, радост, обич, истинска любов.
Няма сълзи, няма депресии,
няма убийства, никой кръв не пролива.
Ти си избираш какво искаш да видиш,
отвръщаш очи от лошото,
отмяташ глава, а не разбираш,
че правейки това,
не виждаш истинския живот,
очите ти заблудени са
и истината остава дълбоко скрита
зад дървената рамка...
Късно, твърде късно разбираш,
че всъщност затворения си ти
и окован с тежките вериги
на това да бъдеш индивидуалист,
денонощно си тъпкан
от същото това общество, което гледаше
през прозореца на тавана си...
Вече хората не са толкова
Утопично добри, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Николов Всички права запазени
