Helz (Александър Николов)
11 49
Sep 4, 2013, 11:08 PM

Поет 

  Poetry » Phylosophy
861 0 8

От малката си таванска стая,

изолирана от останалия свят,

гледаш света и хората през стъкло,

в което са затворени най-добрите

им страни - слънце, природа,

смях, радост, обич, истинска любов.

Няма сълзи, няма депресии,

няма убийства, никой кръв не пролива.

Ти си избираш какво искаш да видиш,

отвръщаш очи от лошото,

отмяташ глава, а не разбираш,

че правейки това,

не виждаш истинския живот,

очите ти заблудени са

и истината остава дълбоко скрита

зад дървената рамка...

Късно, твърде късно разбираш,

че всъщност затворения си ти

и окован с тежките вериги

на това да бъдеш индивидуалист,

денонощно си тъпкан

от същото това общество, което гледаше

през прозореца на тавана си...

Вече хората не са толкова

Утопично добри, нали?

© Александър Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много философско и красиво написано!
  • Браво, конкуизтадорчо! Веднага те разпознах! Много ми хареса!
  • Хубав, задълбочен, философски стих! Хареса ми! Така е - всяко нещо си има цена, ти избери дали и колко да платиш! Поздрави!
  • Определено много ми харесва стиха ти, но той не те прави индивидуалист, а напротив - насочва те към едно страхотно добро общество и голямо семейство! Дерзай!
  • Тръгвайки от заглавието - разбирам идеята ти,но бих допълнил,че поетът вижда истината,той живее в нея,но въображението и естетическите му търсения го водят към един по-хармоничен свят,който той самият създава,защото го МОЖЕ!!!Можеш го и ти и не се бой да опитваш!
  • добре заварил
  • Добре дошъл, Александър!
Random works
: ??:??