Поет
От малката си таванска стая,
изолирана от останалия свят,
гледаш света и хората през стъкло,
в което са затворени най-добрите
им страни - слънце, природа,
смях, радост, обич, истинска любов.
Няма сълзи, няма депресии,
няма убийства, никой кръв не пролива.
Ти си избираш какво искаш да видиш,
отвръщаш очи от лошото,
отмяташ глава, а не разбираш,
че правейки това,
не виждаш истинския живот,
очите ти заблудени са
и истината остава дълбоко скрита
зад дървената рамка...
Късно, твърде късно разбираш,
че всъщност затворения си ти
и окован с тежките вериги
на това да бъдеш индивидуалист,
денонощно си тъпкан
от същото това общество, което гледаше
през прозореца на тавана си...
Вече хората не са толкова
Утопично добри, нали?
© Александър Николов All rights reserved.
