Поет
на Валентин Чернев
Поетът търси отговори боси,
решения на лабиринти вечни.
Той като паяче тъче въпроси,
но сам във изтъканото се беси.
Поетът разшумява тишината,
житейските пътеки са му стимул.
С куплети сам отключва си вратата,
за да премине в някаква картина.
Той думите цени като стотинките
и ги складира в своите памфлети.
Наследник на ацтеките и инките,
след кончината, се превръща в цвете.
Поетът е проводник на надежда,
макар понякога да е отчаян.
Единствено със вяра се зарежда
и никога не се превръща в Каин.
Поетът, като остров в океана,
крушенците от бедствие спасява.
Той преживява всяка чужда рана
и никога поет - не остарява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
