28.05.2017 г., 20:06 ч.

Поет 

  Поезия
1115 0 3

на Валентин Чернев

Поетът търси отговори боси,
решения на лабиринти вечни.
Той като паяче тъче въпроси,
но сам във изтъканото се беси.

 

Поетът разшумява тишината,
житейските пътеки са му стимул.
С куплети сам отключва си вратата,
за да премине в някаква картина.

 

Той думите цени като стотинките
и ги складира в своите памфлети.
Наследник на ацтеките и инките,
след кончината, се превръща в цвете.

 

Поетът е проводник на надежда,
макар понякога да е отчаян.
Единствено със вяра се зарежда
и никога не се превръща в Каин.

 

Поетът, като остров в океана,
крушенците от бедствие спасява.
Той преживява всяка чужда рана
и никога поет - не остарява.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??