18.10.2023 г., 22:26

Поет

631 2 2

Ръка протяга между световете,

превъплъщава думи върху листи

и засияват белите полета

от мисли – вдъхновени и пречистени.

 

Под синева на споделени чувства,

пред хоризонт на светлина богат

сърцето разтуптяно чува

всевишна райска благодат.

 

И се разлистват многолики строфи –

мелодия и ритъм, и любов,

безсмъртни прелестни акорди

за посветен на словото живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...