Не съм поет. Не мога и да бъда
след толкова години на море...
Не чакам вашата присъда.
Критиците са повече. Приятелите - не.
Записвам само, думите, които
от някъде прошепва ми нощта...
И строфите - недялани, различни -
запълват в мен бяла... пустота...
Записвам още: спомени, надежди,
странно променили се в слова.
На чувствата копринената прежда
извайва недокосната душа...
Не съм поет. Как бих могъл да бъда,
след толкова години на море?
Аз чакам вашата присъда.
Приятелите - колко са? Критиците?
- И те.
26.02.2001
© Симеон Дончев Всички права запазени
Много човещина има в стиховете ти.