12.10.2008 г., 16:13 ч.
Поет
Поет
Ако някога, някак си остарея,
под бръчките и побелялата брада,
весело, пак ще се смея,
че млада е вечната ми душа.
И ако тялото се удави
в алкохол и наркотици,
стихът ми ще остави
въпрос за умни критици.
Че когато пиша стих,
моя е само ръката,
стихът е отдавна оформен вик
на вечната мъдрост в душата.
В изречението - кратка сричка,
в морето - капка вода,
но в плетката е ярката нишка,
поезията е ехото на вечността.
Всеки истински стих е звук
от песента на вечния дух,
а той чака да го чуеш и разбереш,
мелодията му в думи да облечеш.
И трябва само да отвориш вратата,
ключът е искрена вяра,
с вяра ще отключиш душата
на истината вечна и цяла.
Ако някога, някак си остарея,
под бръчките и побелялата брада,
весело, пак ще се смея,
че млада е вечната ми душа.
И ако тялото се удави
в алкохол и наркотици,
стихът ми ще остави
въпрос за умни критици.
Че когато пиша стих,
моя е само ръката,
стихът е отдавна оформен вик
на вечната мъдрост в душата.
В изречението - кратка сричка,
в морето - капка вода,
но в плетката е ярката нишка,
поезията е ехото на вечността.
Всеки истински стих е звук
от песента на вечния дух,
а той чака да го чуеш и разбереш,
мелодията му в думи да облечеш.
И трябва само да отвориш вратата,
ключът е искрена вяра,
с вяра ще отключиш душата
на истината вечна и цяла.
© Алекс учо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах много, изключително!
-
Прекрасен стих!Душата е вечно млада, Алекс!
-
Браво Алекс!!!
-
Страхотен поет си,Алекс!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
