Поет
Поет
Ако някога, някак си остарея,
под бръчките и побелялата брада,
весело, пак ще се смея,
че млада е вечната ми душа.
И ако тялото се удави
в алкохол и наркотици,
стихът ми ще остави
въпрос за умни критици.
Че когато пиша стих,
моя е само ръката,
стихът е отдавна оформен вик
на вечната мъдрост в душата.
В изречението - кратка сричка,
в морето - капка вода,
но в плетката е ярката нишка,
поезията е ехото на вечността.
Всеки истински стих е звук
от песента на вечния дух,
а той чака да го чуеш и разбереш,
мелодията му в думи да облечеш.
И трябва само да отвориш вратата,
ключът е искрена вяра,
с вяра ще отключиш душата
на истината вечна и цяла.
Ако някога, някак си остарея,
под бръчките и побелялата брада,
весело, пак ще се смея,
че млада е вечната ми душа.
И ако тялото се удави
в алкохол и наркотици,
стихът ми ще остави
въпрос за умни критици.
Че когато пиша стих,
моя е само ръката,
стихът е отдавна оформен вик
на вечната мъдрост в душата.
В изречението - кратка сричка,
в морето - капка вода,
но в плетката е ярката нишка,
поезията е ехото на вечността.
Всеки истински стих е звук
от песента на вечния дух,
а той чака да го чуеш и разбереш,
мелодията му в думи да облечеш.
И трябва само да отвориш вратата,
ключът е искрена вяра,
с вяра ще отключиш душата
на истината вечна и цяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени
