12 oct 2008, 16:13
Поет
Поет
Ако някога, някак си остарея,
под бръчките и побелялата брада,
весело, пак ще се смея,
че млада е вечната ми душа.
И ако тялото се удави
в алкохол и наркотици,
стихът ми ще остави
въпрос за умни критици.
Че когато пиша стих,
моя е само ръката,
стихът е отдавна оформен вик
на вечната мъдрост в душата.
В изречението - кратка сричка,
в морето - капка вода,
но в плетката е ярката нишка,
поезията е ехото на вечността.
Всеки истински стих е звук
от песента на вечния дух,
а той чака да го чуеш и разбереш,
мелодията му в думи да облечеш.
И трябва само да отвориш вратата,
ключът е искрена вяра,
с вяра ще отключиш душата
на истината вечна и цяла.
Ако някога, някак си остарея,
под бръчките и побелялата брада,
весело, пак ще се смея,
че млада е вечната ми душа.
И ако тялото се удави
в алкохол и наркотици,
стихът ми ще остави
въпрос за умни критици.
Че когато пиша стих,
моя е само ръката,
стихът е отдавна оформен вик
на вечната мъдрост в душата.
В изречението - кратка сричка,
в морето - капка вода,
но в плетката е ярката нишка,
поезията е ехото на вечността.
Всеки истински стих е звук
от песента на вечния дух,
а той чака да го чуеш и разбереш,
мелодията му в думи да облечеш.
И трябва само да отвориш вратата,
ключът е искрена вяра,
с вяра ще отключиш душата
на истината вечна и цяла.
© Алекс учо Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Харесах много, изключително!
-
Прекрасен стих!Душата е вечно млада, Алекс!
-
Браво Алекс!!!
-
Страхотен поет си,Алекс!Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
