alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
12 окт. 2008 г., 16:13

Поет 

  Поэзия » Философская
543 1 4
Поет

Ако някога, някак си остарея,
под бръчките и побелялата брада,
весело, пак ще се смея,
че млада е вечната ми душа.

И ако тялото се удави
в алкохол и наркотици,
стихът ми ще остави
въпрос за умни критици.

Че когато пиша стих,
моя е само ръката,
стихът е отдавна оформен вик
на вечната мъдрост в душата.

В изречението - кратка сричка,
в морето - капка вода,
но в плетката е ярката нишка,
поезията е ехото на вечността.

Всеки истински стих е звук
от песента на вечния дух,
а той чака да го чуеш и разбереш,
мелодията му в думи да облечеш.

И трябва само да отвориш вратата,
ключът е искрена вяра,
с вяра ще отключиш душата
на истината вечна и цяла.

© Алекс учо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??