Поет-ка

13.02.2009 г., 22:33 ч.

Поезия

435 0 1

Измислям думи и се правя на поет,

в прелитащ тон обагрям нощния разцвет,

една идея, дразнещо ровичкаща,

ми казва бодро-радостно "привет".

Седя и пиша във омайна тишина,

сама със сребърната песен на нощта,

докато вятър леко чука по прозорците,

и пее за звездите и дъжда.

За думите просторът ми е тесен,

а полетът за тях е пътят лесен,

те казват, че за влюбения поет

животът е отвлечено чудесен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

nikoia (Офелия-Гертруда)

2009-02-21T22:44:45+02:00

И моят стана малко по-чудесен,след като прочетох това,страхотно е !!