Поет-ка

13 февр. 2009 г., 22:33

Поэзия

438 0 1

Измислям думи и се правя на поет,

в прелитащ тон обагрям нощния разцвет,

една идея, дразнещо ровичкаща,

ми казва бодро-радостно "привет".

Седя и пиша във омайна тишина,

сама със сребърната песен на нощта,

докато вятър леко чука по прозорците,

и пее за звездите и дъжда.

За думите просторът ми е тесен,

а полетът за тях е пътят лесен,

те казват, че за влюбения поет

животът е отвлечено чудесен.