Измислям думи и се правя на поет,
в прелитащ тон обагрям нощния разцвет,
една идея, дразнещо ровичкаща,
ми казва бодро-радостно "привет".
Седя и пиша във омайна тишина,
сама със сребърната песен на нощта,
докато вятър леко чука по прозорците,
и пее за звездите и дъжда.
За думите просторът ми е тесен,
а полетът за тях е пътят лесен,
те казват, че за влюбения поет
животът е отвлечено чудесен.