Feb 13, 2009, 10:33 PM

Поет-ка 

  Poetry
482 0 1
Измислям думи и се правя на поет,
в прелитащ тон обагрям нощния разцвет,
една идея, дразнещо ровичкаща,
ми казва бодро-радостно "привет".
Седя и пиша във омайна тишина,
сама със сребърната песен на нощта,
докато вятър леко чука по прозорците,
и пее за звездите и дъжда.
За думите просторът ми е тесен,
а полетът за тях е пътят лесен,
те казват, че за влюбения поет
животът е отвлечено чудесен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Random works
: ??:??