20.04.2006 г., 11:33

Поет (на себе си)

1.4K 0 5
Към корените свои да пътуваш
във търсене на поетично кредо,
за да откриеш всъщност, че не струваш
и пукнат грош, че твоите победи
над думите, са преиграна врява
на ловък шут, забава за пазара,
че зърното отдавна е в хамбара,
а ти продаваш поетична плява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • еееееее .... защо пък "плява"
    Хубав е стиха ти
  • Много, много ми харесва. Не слагам оценка, защото е обидно за толкова хубаво нещо... Пак ще си го чета
  • Благодаря, Ви! Лаская се, дори и да не мисля така.
  • Весан така ли се чувстваш наистина?
    Защото стиховете ти са много хубави и нямат нищо общо със плявата,а по скоро са зърна пшеничени , които хранят гладните ни души.
    Поздрав!
  • Очаквах новите ти рими и както другите и тези са съвършенни за мен!
    Радвам се че не си само "поет на себе си". Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...