20 abr 2006, 11:33

Поет (на себе си)

  Poesía
1.4K 0 5
Към корените свои да пътуваш
във търсене на поетично кредо,
за да откриеш всъщност, че не струваш
и пукнат грош, че твоите победи
над думите, са преиграна врява
на ловък шут, забава за пазара,
че зърното отдавна е в хамбара,
а ти продаваш поетична плява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • еееееее .... защо пък "плява"
    Хубав е стиха ти
  • Много, много ми харесва. Не слагам оценка, защото е обидно за толкова хубаво нещо... Пак ще си го чета
  • Благодаря, Ви! Лаская се, дори и да не мисля така.
  • Весан така ли се чувстваш наистина?
    Защото стиховете ти са много хубави и нямат нищо общо със плявата,а по скоро са зърна пшеничени , които хранят гладните ни души.
    Поздрав!
  • Очаквах новите ти рими и както другите и тези са съвършенни за мен!
    Радвам се че не си само "поет на себе си". Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...