Apr 20, 2006, 11:33 AM

Поет (на себе си)

  Poetry
1.4K 0 5
Към корените свои да пътуваш
във търсене на поетично кредо,
за да откриеш всъщност, че не струваш
и пукнат грош, че твоите победи
над думите, са преиграна врява
на ловък шут, забава за пазара,
че зърното отдавна е в хамбара,
а ти продаваш поетична плява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • еееееее .... защо пък "плява"
    Хубав е стиха ти
  • Много, много ми харесва. Не слагам оценка, защото е обидно за толкова хубаво нещо... Пак ще си го чета
  • Благодаря, Ви! Лаская се, дори и да не мисля така.
  • Весан така ли се чувстваш наистина?
    Защото стиховете ти са много хубави и нямат нищо общо със плявата,а по скоро са зърна пшеничени , които хранят гладните ни души.
    Поздрав!
  • Очаквах новите ти рими и както другите и тези са съвършенни за мен!
    Радвам се че не си само "поет на себе си". Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...