18.04.2007 г., 9:55

Поетеса

908 0 10
 

Поетеса

 

 

Не трябваше да ставам поетеса,

сега да страдам аз така,

да бях станала стюардеса,

като волна птица да летя.

 

Не трябваше да ставам поетеса,

да се проклинам аз сега,

животът ми превърна се в пиеса,

сънувам строфи през нощта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви много! Целувки!!
  • Ти си добра постеса и не съжалявай за това!
    Поздрви и усмивки!
  • Ако беше станала стюардеса...Добре е,че си станала поетеса,така можеш и строфи да сънуваш и да летиш!!!
  • Сънуваш строфи през нощта, и аз мила,
    а денем пишейки документи търся рима.
    Но каква ти рима и поезия в счетоводство?
    Знам Мими, тежи "поетичното производство".

    Поздрав и усмивка, усмивка, усмивка ...
  • Не съжалявай...бях и там! Но там гледат най-вече ЕГН-то А тук е по-важно сърцето!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...