Поетично... Едва ли...
Простовато пропадащ
негонен комплекс
в мен се вдига и прави ме важен…
Имитатор на страдащ
е лесен рефлекс…
Преподобен с душа на прокажен…
Няма истина грам
в тез три крини лъжа,
от които ми палят казана.
А в сервилния срам
попресторен тъжа,
но пернее се вътре фазана…
Клин, разцепен от клин…
Кал без пръст и вода…
Невъзкръснали феникси в ято…
Сладкокисел пелин…
Без затвор свобода..
И без слънце горещото лято…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
