Простовато пропадащ
негонен комплекс
в мен се вдига и прави ме важен…
Имитатор на страдащ
е лесен рефлекс…
Преподобен с душа на прокажен…
Няма истина грам
в тез три крини лъжа,
от които ми палят казана.
А в сервилния срам
попресторен тъжа,
но пернее се вътре фазана…
Клин, разцепен от клин…
Кал без пръст и вода…
Невъзкръснали феникси в ято…
Сладкокисел пелин…
Без затвор свобода..
И без слънце горещото лято…
© Ботьо Петков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
