Поетите, да пазим океана
Написах един смел и волен стих!
Дори и аз такива рядко пиша.
Мощта на океана в него диша,
с планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …!
И пълен с правда – с никаква лъжа!
Но виж беда – къде да го държа?
Такъв не може да се върже в подвързия!
И от брега на океана, от скалите,
замахнах и го метнах връз вълните!
На синята им гръд да се белее,
да се издига с тях, да се люлее,
а после белоснежен албатрос
със клюн да го поеме от водата,
и в облачната вис, във небесата,
понесен от въздушните течения,
безкрайно да кръжи покрай земята!
И, както си стоях,
да му се полюбувам
една подводница пред мен изплува.
На корпуса ѝ се яви човече, и рече:
- Аз съм Немо, капитана!
Ангаре, престани да пишеш вече!
Ти сайтовете вече замърси,
сега ще замърсиш и океана!
Аз с Немо този път се съгласих.
И ти бъди съгласен с нас, поете:
каквито искаш стихове си съчинявай,
но океаните не замърсявай!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Щастлива и все така смела Нова година ти желая! Много си добър!
-
!
-
По-хубаво стихчета, макар и бездарни, отколкото свят нетърпим към
поезията.Така ще е вовеки- десетки поетични опити и тук- там нещо
изключително,което остава. Та, заради изключителното....трябва да се пише.Имаше един лаф " Знае ли човек, а и кой да му каже"....Хубави
празници,защо пък не и хубави делници.Поетичният ти образ е много
намерен.Закачката е чудесна. Поздрави.Wali/Виолета Томова
Томова/
-
Честити празници на всички!!!
Благодаря ви че така весело коментирахте това шеговито, но за мнозина може би безсмислено, глупаво стихотворение. Написано е отдавна, замислено беше като шега с "Капитан Немо", когато той с коментарите си искаше да ме откаже от писането. Тогава не успях да го пусна. Сега този ник вече го няма, но аз бих искал да не се свързва с него; да се приема че става дума за истинския капитан на легендарната подводница.
Белла, права си като казваш "не си продавай душата!" Не си я продавай, но с радост си я раздавай, и дори давай, когато става въпрос за любимия, мисля аз! Румяна, колкото и да пишем,океана няма да го замърсим! Той затова е океан! Пък и какво е нашето в сравнение с другите замърсители, какъвто пример дава Меричка. Освен това стиховете са екологични замърсители - повечето от тях се разтварят или се изпаряват във времето, от тях нищо не остава, а ако - за радост - нещо остане, то не загрозява, а краси света! Слънчеви усмивки и за тебе, Сияна!
Още веднъж - щастливи празници на всички! -
Стихът ти ме развесели!
Изпращам малко усмивки и на теб! -
Знаеш ли, добре е,
че петното в Мексиканкия залив не е твое?!
Стихът е волен! -
Находчиво, хитроумно, сполучливо. Поздрав!
-
Ха, добре си го написал! Дано те чуят! Празнични поздрави!
-
!С Белла!
Весели празници, Ангар!!! -
Еее,ама ти си бил голям шегаджия..много тънък намек за нас поетите които пишем понякога глупости...та замърсяваме океана на сайтовете! Обаче си мисля,че това трябва да е повече адресирано до политиците,защото те замърсяват съвсем истински..не само океаните,а и цялата планета!
-
!* Весели празници!
-
Поздравления с усмивка! Весели празници!
-
!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
