Написах един смел и волен стих!
Дори и аз такива рядко пиша.
Мощта на океана в него диша,
с планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …!
И пълен с правда – с никаква лъжа!
Но виж беда – къде да го държа?
Такъв не може да се върже в подвързия!
И от брега на океана, от скалите,
замахнах и го метнах връз вълните!
На синята им гръд да се белее,
да се издига с тях, да се люлее, ...