11.05.2013 г., 10:46 ч.

Поетите не спират да обичат 

  Поезия » Друга
512 0 4
 
В живота съм разбрал един урок –
че всяко нещо има своя срок!

От всички кратки срокове в света,
най-кратък срокът е на любовта.

Защо напролет кукувици кукат?
Защо във песни толкоз време губят?

Партньор си търсят, в който да се влюбят.

А колко дни им трае любовта –
докато се изниже пролетта.

Престават птичките яйца да снасят,
и кукувици вече не огласят
дъбравите от изгрева до мрак.
Те чак напролет ще закукат пак.

И само кукувицата-поет,
в дъбравите лети назад-напред,
на клон висок ще кацне и закука –
пред някоя гугутка да се фука.

Явява му се муза, но за кратко,
и затова кукука толкоз рядко.

Светулките
защо летят през юни
над бъзове, райграси и бабуни,
присветвайки с батерийки-фенери?

И те партньор си търсят да намерят.

Намират го,
за кратко се прегръщат,
а след това фенерите гасят,
и тихо сред тревите се завръщат.

Единствено
светулката-поет,
и в юли, август и септември свети -
светулки-поетеси да привлича.

Поетите до края си обичат!
 
Ако е тъй, то аз поет ли съм?
 
Оказва се, че аз поет не съм -
откакто ме налегна старостта,
изгубих интерес към любовта.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав текст, замислих се и аз, дали не съм една от тях!!! Ха, Ха!!!
  • Така е, Кети. Любовните страдания ще ни липсват, но не много, защото старостта ще ги замени с други страдания.
    А твоят коментар е много интересен, Вода. Може би си чела разказчето ми "Сигурно жена ти не е толкова грозна". Там на професор Василев, автора на книгата "Любовта", беше зададен и въпрос: "Може ли да се говори за любов между съвсем примитивни хора, за които любовта се отъждествява със секса?"
    Отговорът на професора беше че да, защото същността на любовта е сексът, всичко друго - ухажвания, комплименти, подаръци, ритуали и пр. - са надстройка, украшения. Може да ги има, може и да ги няма. Но без, макар дори подсъзнателната мисъл, идея и мечта и за секс, за любов не може да се говори.
    Т.е. сексът за любовта е като ритъмът за поезията: има ритъм, има поезия, няма ритъм, няма поезия. Ако има (макар и подсъзнателна) мисъл за секс - може да се говори за любов; ако липсва такава мисъл, идея или мечта - за любов не може да се говори, това ще е някакво друго чувство.
  • Така е, когато любовта се отъждествява със секса...
  • Обща болест, Ачо! Много е тъжно, но трябва да се примиряваме и да обичаме духовното, защото възрастта така ни заповядва!
Предложения
: ??:??