May 11, 2013, 10:46 AM

Поетите не спират да обичат

  Poetry » Other
693 0 4
  В живота съм разбрал един урок –
че всяко нещо има своя срок!

От всички кратки срокове в света,
най-кратък срокът е на любовта.

Защо напролет кукувици кукат?
Защо във песни толкоз време губят?

Партньор си търсят, в който да се влюбят.

А колко дни им трае любовта –
докато се изниже пролетта.

Престават птичките яйца да снасят,
и кукувици вече не огласят
дъбравите от изгрева до мрак.
Те чак напролет ще закукат пак.

И само кукувицата-поет,
в дъбравите лети назад-напред,
на клон висок ще кацне и закука –
пред някоя гугутка да се фука.

Явява му се муза, но за кратко,
и затова кукука толкоз рядко.

Светулките
защо летят през юни
над бъзове, райграси и бабуни,
присветвайки с батерийки-фенери?

И те партньор си търсят да намерят.

Намират го,
за кратко се прегръщат,
а след това фенерите гасят,
и тихо сред тревите се завръщат.

Единствено
светулката-поет,
и в юли, август и септември свети -
светулки-поетеси да привлича.

Поетите до края си обичат!   Ако е тъй, то аз поет ли съм?   Оказва се, че аз поет не съм - откакто ме налегна старостта, изгубих интерес към любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав текст, замислих се и аз, дали не съм една от тях!!! Ха, Ха!!!
  • Така е, Кети. Любовните страдания ще ни липсват, но не много, защото старостта ще ги замени с други страдания.
    А твоят коментар е много интересен, Вода. Може би си чела разказчето ми "Сигурно жена ти не е толкова грозна". Там на професор Василев, автора на книгата "Любовта", беше зададен и въпрос: "Може ли да се говори за любов между съвсем примитивни хора, за които любовта се отъждествява със секса?"
    Отговорът на професора беше че да, защото същността на любовта е сексът, всичко друго - ухажвания, комплименти, подаръци, ритуали и пр. - са надстройка, украшения. Може да ги има, може и да ги няма. Но без, макар дори подсъзнателната мисъл, идея и мечта и за секс, за любов не може да се говори.
    Т.е. сексът за любовта е като ритъмът за поезията: има ритъм, има поезия, няма ритъм, няма поезия. Ако има (макар и подсъзнателна) мисъл за секс - може да се говори за любов; ако липсва такава мисъл, идея или мечта - за любов не може да се говори, това ще е някакво друго чувство.
  • Така е, когато любовта се отъждествява със секса...
  • Обща болест, Ачо! Много е тъжно, но трябва да се примиряваме и да обичаме духовното, защото възрастта така ни заповядва!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...