Поетите... Те плачат за добро
"поетите, те винаги са длъжни
да не показват сълзи пред света!" - Дамян Дамянов
Поет ли съм?
(не си го и помислям).
Поетите са длъжни да не плачат.
Душата ми...
Ранима е и чиста,
заплаква тя, потъне ли във здрача.
Сълзи
не трябва често да проливат.
А... как поети ще са те тогава?
Без чувства.
Без емоция и трепет.
Какъв поет си? Просто камък...
Душата на поета -
Тя е свята!
Със обич пълна и със други чувства.
Тихо скита се сама във здрача,
без обич и сълзи светът и рухва.
Така ли е?
Поетите не плачат!?
Във тялото сърцето ли им липсва?
На хората
добрия път показват,
а те без сълзи своя път си губят.
Поет ли съм?
Дали?
Това не вярвам.
Просто малко и сълзливо същество.
Дори поет да си...
Човек си!
Поплачи си.
Поетите...
Те плачат за добро!
П.С. : С благодарност към Aneta_kz (Анета Джурова), Елишка (Елица Стоянова), Anita765 (Ани Монева) и theheart_ofthefire (Рени Бакалова). Искрено им благодаря за насоките по стиха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
Радвам се, че точно ти си написала този стих.
