8.04.2015 г., 12:34

Поетът-Музикант

564 0 0

Поетът-Музикант


\06.04.2015 г.\


Безмълвен музикантът в нотите прикрива

болка от неизживяното си детство,

и в личност той да се превърне,

в друго измерение навлиза -

пътува в мислите, не спира да мечтае...

Приказката му е тъй различна,

дълбоки чувства го вълнуват.

Човешкото е изолирал,

духовна цялост от лика прозира

и смело провокира - реди картини,

после и сълзи пролива,

тук, сякаш се шегува,

не липсва размечтаност, дъха ти спира...

Предизвиква със нюанси,

душата гъделичка,

и в миг усетил си се в Рая 

на красота, изящество, Омая...

 

Поглеждал ли си му ръцете сухи,

но не безжизнени, потръпващи от изразно вълнение,

пречупената стойка от неуморно свирене,

лице-угрижено, все взиращо,

оправдаващата зорка концентрираност

в прецизна техника,художествената разбуленост...

 

Не напразен е трудът му!

Творенията бликат радост!

 

И всяка вечер с нотите заспива,

щастлив във музиката си,

душата му - поетизира.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...