28.04.2023 г., 15:17

Поетът на Варна

391 4 3

ПОЕТЪТ НА ВАРНА

 

... навярно някой ден – като умра,

за мен ще ръсят врели-некипели –

че съм живял без пукната пара

и че в града за присмех са ме взели.

 

Че някак твърде всуе съм градил

и съм живял във Слоновите кули,

тъй не дочакал своя див април,

съм изгорял във пещите на юлий.

 

Щастливец – своя римен пирует

доде въртя във Варненския залив,

със указа на Варненския кмет

и мене за Поет са ме признали.

 

Че пиша цял ден стихчета с курсив –

жив паметник на Седмата си пейка,

и само аз ще знам! – дали съм жив? –

или отдавна вече съм офейкал.

 

С последната си риза на гърба

и аз ще литна някой ден съм Рая.

Поет на Варна? – глупава Съдба,

която никога не ви желая.

 

26 април 2023 г.

гр. Варна, 19, 40 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надпис на камък в древната Асирия, Валюше, мисля че е от IV век пр. н. е., гласи: "Страшни времена настанаха! Всеки пише, никой не чете!"
    Нещо да се е променило?
  • Поздравявам те Валери, не като "жив паметник на Седмата си пейка", а като стойностен поет, за който се радвам, че е получил признанието "Поет на Варна" "със указа на Варненския кмет"!👍🥰
  • Много пишещи се пръкнаха, а четящите стават кът.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...