Поетът не умира
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XLVI. ПОЕТЪТ НЕ УМИРА
“ но мойте песни все ще се четат”
Иван Вазов
Плътта ми тленна нявга ще е пръст,
земята пък любима ще е вечна.
Хулителите с тъмната си мъст
от мен ще са немедлено далеч… На
едни ще им олекне, че ме няма
тук с толкоз критикуваните рими!
А друг ще ме обича… или двама,
поставили ми книгата в любими.
Ще видя и порасла дъщеря ми
към щастието трепетно как тича…
След толкова лирични излияния
до баба ще сгуша под кирпича.
Ще зная, че не съм незаменим!
Родината е раждала поети,
творящи епопеи и химни –
разстрелвани, низвергнати! … А ето
аз дребен съм, но все ще се завръщам
след толкова изстрадани погроми
на своята душа единосъща,
витаещ сред куплетите,…и щом
усетя, че жена ми ме прегръща
отново ще съм кротък и всеблаг,
на себе си провалите простил.
И някъде пред къщния ни праг
за татко ми отново ще съм мил!…
Не ще се възгордявам, не придирям,
че носят уникалност стиховете
ми тука, но ще знам, не че умира
поетът, ако все пак го четете…
16.02.2024 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Когато човек осъзнава силата на словото...
Поздравления, Владислав! -
Хубаво стихотворение!
-
Богатство е поезията ти, Влади!
Аплодисменти!!!🍀🍀🍀 -
Да, докато е четен, е жив.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това го казвам с ранг на аксиома. И с този си стих доказваш твърдението ми.
А дребните и нищожни завистници, хулителите неспособни да сътворят истинска поезия, които се хранят от завистта и подлостта да забиват нож в гърба, ще изтекат през тръбата на времето в каналните води на небитието. Твоето слово, обаче, ще остане!
"А друг ще ме обича… или двама,
поставили ми книгата в любими.
Ще видя и порасла дъщеря ми
към щастието трепетно как тича…"
Ще са повече от един или двама. Но е още много рано за това!