Поезия
Поезия
Часовникът пак цъка хипнотично
и Луната свети като в нощи прежни,
тихо е навън и непривично,
дълбока нощ, с акорди нежни.
Нанизвам стих - душата моя,
на броеницата тежаща и безкрайна,
говоря с теб, отнемам ти покоя...
Ела! Ела във моята страна незнайна!
Аз цар съм там и просяк също,
и убиец, и защитник, и приятел,
мъдрец и времето обръщам,
на красотата Божия ваятел.
И всичко там е вдъхновение
и няма нищо, дето тлее
и няма роби, а смирение,
любов и нежна мъка грее.
И няма болка - тя е красота
и не боли, а просто те издига,
летиш, летиш и сладостта
е Той и земно те не стига...
И всеки залез спрял е и те чака
да го погълнеш със очи искрящи
и дъждът, когато е заплакал,
е дар за тез "Обичам те!" мълвящи.
И морето шепне с устни в пяна
и листата пулса възвисяват,
а ти си в лунната премяна,
спят треви, щурци запяват.
Ела, ела - не ще те аз излъжа,
не ще отнема твоите мечти,
ела, ела и не насън ще те омъжа,
за бляна ти... дъга ще заблести!
И ще политнем двамата над нея,
и ще ти дам, което друг не е видял,
и цялата природа ще запее,
и в теб ще диша моят дял!
Ела, макар че съм ти непознат -
аз съм твоето забравено дете,
спящо в теб, оставено назад,
аз съм в тях, а в тебе - те!
Ела, ела - тук няма да разкрия
тайната, защото ще изчезне,
ела, ела - вземи я, целуни я,
литни - не стой в онази бездна!
Часовникът пак цъка хипнотично
и ти си сам със тази броеница,
излъгах ли те, или е мистично,
че летя -
без криле и по-далеч от птица?
17. 01. 1995 г.
село Юлиево
Поезия 2
Тя е като на площад,
сред тълпа да търсиш път,
като за чиста благодат
да извайваш глинен съд.
Като в джунгла от значения
да изсичаш в лед картини,
водещи през заключения
към полета без пъртини.
А авторът е кат' Адам,
облякъл битието с имена,
сърцето му е Божий храм,
от който тръгваш без вина.
25. 05. 2007 г.
Прага
Часовникът пак цъка хипнотично
и Луната свети като в нощи прежни,
тихо е навън и непривично,
дълбока нощ, с акорди нежни.
Нанизвам стих - душата моя,
на броеницата тежаща и безкрайна,
говоря с теб, отнемам ти покоя...
Ела! Ела във моята страна незнайна!
Аз цар съм там и просяк също,
и убиец, и защитник, и приятел,
мъдрец и времето обръщам,
на красотата Божия ваятел.
И всичко там е вдъхновение
и няма нищо, дето тлее
и няма роби, а смирение,
любов и нежна мъка грее.
И няма болка - тя е красота
и не боли, а просто те издига,
летиш, летиш и сладостта
е Той и земно те не стига...
И всеки залез спрял е и те чака
да го погълнеш със очи искрящи
и дъждът, когато е заплакал,
е дар за тез "Обичам те!" мълвящи.
И морето шепне с устни в пяна
и листата пулса възвисяват,
а ти си в лунната премяна,
спят треви, щурци запяват.
Ела, ела - не ще те аз излъжа,
не ще отнема твоите мечти,
ела, ела и не насън ще те омъжа,
за бляна ти... дъга ще заблести!
И ще политнем двамата над нея,
и ще ти дам, което друг не е видял,
и цялата природа ще запее,
и в теб ще диша моят дял!
Ела, макар че съм ти непознат -
аз съм твоето забравено дете,
спящо в теб, оставено назад,
аз съм в тях, а в тебе - те!
Ела, ела - тук няма да разкрия
тайната, защото ще изчезне,
ела, ела - вземи я, целуни я,
литни - не стой в онази бездна!
Часовникът пак цъка хипнотично
и ти си сам със тази броеница,
излъгах ли те, или е мистично,
че летя -
без криле и по-далеч от птица?
17. 01. 1995 г.
село Юлиево
Поезия 2
Тя е като на площад,
сред тълпа да търсиш път,
като за чиста благодат
да извайваш глинен съд.
Като в джунгла от значения
да изсичаш в лед картини,
водещи през заключения
към полета без пъртини.
А авторът е кат' Адам,
облякъл битието с имена,
сърцето му е Божий храм,
от който тръгваш без вина.
25. 05. 2007 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
води до вдъхновение и нова представа за живота, която разбива сивкавите нюанси
