Поезия
Часовникът пак цъка хипнотично
и Луната свети като в нощи прежни,
тихо е навън и непривично,
дълбока нощ, с акорди нежни.
Нанизвам стих - душата моя,
на броеницата тежаща и безкрайна,
говоря с теб, отнемам ти покоя...
Ела! Ела във моята страна незнайна!
Аз цар съм там и просяк също,
и убиец, и защитник, и приятел,
мъдрец и времето обръщам, ...