18.06.2006 г., 12:22

ПОЕЗИЯ

2.1K 1 21

Нова струна открих във сърцето си,

тя е с приказен сребърен звук.

Аз не знаех, че имам я в себе си,

днес за първи път тихо я чух.

 

Всички чувства прикрити и явни,

тази струна улавя във мене,

ту лирични, умерени, плавни,

ту със весело бодро звучене.

 

Тез мелодии нейни увличат ме,

те са точния пулс на сърцето.

Преживяни, почувствани, истински -

от живота реален са взети.

 

И не спирам, откакто я чух,

а не знаех, че имам я в себе си,

тази струна със приказен звук -

първи стъпки към стих и поезия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...