18 июн. 2006 г., 12:22

ПОЕЗИЯ

2.1K 1 21

Нова струна открих във сърцето си,

тя е с приказен сребърен звук.

Аз не знаех, че имам я в себе си,

днес за първи път тихо я чух.

 

Всички чувства прикрити и явни,

тази струна улавя във мене,

ту лирични, умерени, плавни,

ту със весело бодро звучене.

 

Тез мелодии нейни увличат ме,

те са точния пулс на сърцето.

Преживяни, почувствани, истински -

от живота реален са взети.

 

И не спирам, откакто я чух,

а не знаех, че имам я в себе си,

тази струна със приказен звук -

първи стъпки към стих и поезия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...