18 jun 2006, 12:22

ПОЕЗИЯ

  Poesía
2.1K 1 21

Нова струна открих във сърцето си,

тя е с приказен сребърен звук.

Аз не знаех, че имам я в себе си,

днес за първи път тихо я чух.

 

Всички чувства прикрити и явни,

тази струна улавя във мене,

ту лирични, умерени, плавни,

ту със весело бодро звучене.

 

Тез мелодии нейни увличат ме,

те са точния пулс на сърцето.

Преживяни, почувствани, истински -

от живота реален са взети.

 

И не спирам, откакто я чух,

а не знаех, че имам я в себе си,

тази струна със приказен звук -

първи стъпки към стих и поезия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...