18 jun 2006, 12:22

ПОЕЗИЯ

  Poesía
2.1K 1 21

Нова струна открих във сърцето си,

тя е с приказен сребърен звук.

Аз не знаех, че имам я в себе си,

днес за първи път тихо я чух.

 

Всички чувства прикрити и явни,

тази струна улавя във мене,

ту лирични, умерени, плавни,

ту със весело бодро звучене.

 

Тез мелодии нейни увличат ме,

те са точния пулс на сърцето.

Преживяни, почувствани, истински -

от живота реален са взети.

 

И не спирам, откакто я чух,

а не знаех, че имам я в себе си,

тази струна със приказен звук -

първи стъпки към стих и поезия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...