Поезия
774
0
0
Невидима
В днешното полукълбо на мрака
се ражда сивата мъгла,
безизразна, прозрачна -
обгръща ни с гръдта си тя.
И полъхът навлиза в сърцата...
като ледената плът!
Една прекрасна снежнобяла кошница,
в нея скрит е днешният ни свят
и трупа се снегът в нея -
сякаш е невидим прах!
Колко струва да смениш сърцето си?
И дали завинаги ще е машина то?
Ще усеща ли онези трепети -
дето казват хората, че са любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Ангелова Всички права запазени
