Поезия

27.03.2010 г., 12:37 ч.

Поезия » Философска

574 0 0

Невидима

В днешното полукълбо на мрака

се ражда сивата мъгла,

безизразна, прозрачна -

обгръща ни с гръдта си тя.

И полъхът навлиза в сърцата...

като ледената плът!

Една прекрасна снежнобяла кошница,

в нея скрит е днешният ни свят

и трупа се снегът в нея -

сякаш е невидим прах!

Колко струва да смениш сърцето си?

И дали завинаги ще е машина то?

Ще усеща ли онези трепети -

дето казват хората, че са любов!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.