1.02.2011 г., 8:03

Поезия

667 0 12

Какво е то за теб поезия? –

Една неясна нова мисъл

със взлом под челото ще влезе

и ред на листа се изписва.

 

Усещаш завладяващ ритъм.

А после ляга първа рима.

И по-нататъка не питаш

какво в куплетите ще има?

 

И без да гледаш към тавана,

в небето – ако си навънка,

сто дявола ще те подхванат

и толкоз ангели ще хвъркат.

 

Не те оставят да отдъхнеш.

Докато мисълта се лее

мастилото не ще изсъхне

и сякаш с Господ се родееш...

 

Стихът ти всеки път се ражда

мъчително или спонтанно.

И няма нищо друго важно,

и няма нищо тука странно.

 

И той от любовта зачева

и дълго във ума ти втасва –

като онази първа Ева

Адам в която се прехласва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!!!
    Не те оставят да отдъхнеш.
    Докато мисълта се лее
    мастилото не ще изсъхне
    и сякаш с Господ се родееш...
  • "...сто дявола ще те подхванат
    и толкоз ангели ще хвъркат."

    Много си прав,Рудин,това е поезията!Поздрави!
  • С поздрави!
  • Поздравявам те! Достави ми удоволствие. Неотдавна едни приятели ме питаха - как така се пише поезия. Ех! Да ми беше под ръка това стихотворение...
  • "...Докато мисълта се лее

    мастилото не ще изсъхне..." Харесах!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....