Поезия
Какво е то за теб поезия? –
Една неясна нова мисъл
със взлом под челото ще влезе
и ред на листа се изписва.
Усещаш завладяващ ритъм.
А после ляга първа рима.
И по-нататъка не питаш
какво в куплетите ще има?
И без да гледаш към тавана,
в небето – ако си навънка,
сто дявола ще те подхванат
и толкоз ангели ще хвъркат.
Не те оставят да отдъхнеш.
Докато мисълта се лее
мастилото не ще изсъхне
и сякаш с Господ се родееш...
Стихът ти всеки път се ражда
мъчително или спонтанно.
И няма нищо друго важно,
и няма нищо тука странно.
И той от любовта зачева
и дълго във ума ти втасва –
като онази първа Ева
Адам в която се прехласва.
© Иван Христов All rights reserved.
