Стига със смокини и бадеми
поезията си да храним,
има по-важни проблеми,
Истината трябва да се брани!
Както Ботев ни бунтува
със проблемите на своето време,
живата поезия да съществува,
трябва да зове,а не да дреме!
Който зрял е за перото,
важни Истини да отстоява,
да бунтува Духовете ни защото,
жестоко времето се накъсява.
Да не се озъртаме зад всеки ъгъл,
да погледнем Истината във очите,
който себе си и другите е лъгал,
ще трябва скъпо да плати лъжите.
"Под орехова сянка сам,"
с бутилка джин да се препирам,
такова аз не помня и не знам,
съзнанието ми не го побира.
Ботев пиеше във механата,
с хора винаги е било пълно там,
живота си отдаде във борбата
и след гибелта си не остана сам.
В борба с желязо и бетон,
редом с трудовите хора,
Пеньо даваше на бъдещето тон
и ни зовеше,да се борим!
Поезията кабинетна днес,
която шири се навред,
никому не прави чест,
не може,да ни поведе напред.
Красиво подредени думи,
а нейде не до там красиво,
Лъжи повтарящи се до безумие,
водещи във бъдеще лъжливо.
Само във борбата и в труда
истинска поезия се ражда,
Клокочеща,Ревяща,Стряскаща в съня,
Поезия способна,Да Възражда!
10.01.1989г.п.Усогорск
© Красимир Кръстев Всички права запазени