18.04.2021 г., 8:36

Поезия от сламки и тревички

410 0 5

Поезия от сламки и тревички

и разни други скъпи джунджурии,

но пълна е с любов любов за всички,

и прихва в смели детски лудории.

 

Поток от смях и слънчеви – ръцете,

косата ѝ небесно синя грива,

очите ѝ като тинтяви светят,

а стъпките в зелено се преливат.

 

С морето дом, на пясъка танцува

и думите си в миди ги намира,

наяве расне - сън недосънуван,

изплува от вълните синя лира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....