Поезия от сламки и тревички
и разни други скъпи джунджурии,
но пълна е с любов – любов за всички,
и прихва в смели детски лудории.
Поток от смях и слънчеви – ръцете,
косата ѝ – небесно синя грива,
очите ѝ като тинтяви светят,
а стъпките в зелено се преливат.
С морето – дом, на пясъка –танцува
и думите си в миди ги намира,
наяве расне - сън недосънуван,
изплува от вълните – синя лира.
© Милена Френкева All rights reserved.
Поезията е море от думи
Ще се радвам, ако Дени го нарисува
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
