Роби (Роберт) 17 февруари 2017 г., 7:26  

Поезия така не може да се пише!... 

263 8 25

Е, не!... Така не може да се пише
и нещо свястно да се сътвори!...
Когато мисля в стихове, не дишам
и котката смущава ме дори.

Завършвам днес лирическа поема
след седмици на откровен терор...
Тя, мойта, ни предава, ни приема
и все гълчи ме, от какъв ли зор?

Ми вижте: Пиша ударната строфа –
разрошен, блед и  малко във несвяст
и влиза тя... А във ръцете – с кофа...
Започва да ми дудне с дразнещ  глас:

"В мазето слез, че зелето мирише!...
Не става нищо, вече е боклук!
Какво тук само дращиш, пишеш?...
А за обяда ще ми трябва лук!..."

Помислих си да взема тая кофа
и да замахна... че веднъж, че дваж!...
Но ще погине паметната строфа!
Със сигурност ще трябва и кураж!

 

Та как да пиша после, мили братя?

Избяга надалече оня миг...

И Музата си вдигна чукалàта...

Загива, може би,  един лирик...


Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роби (Роберт) Радвам се, че ти е харесал стиха, Ани!...
    Приятна вечер!...
  • Човек (Анна Станоева) Супер! Ама що не го качи за конкурса бе Роби!?
  • Роби (Роберт) Благодаря на всички, които ми бяха на гости - четоха, коментираха и оценяваха!...
    Желая ви приятен ден и успешна седмица!...
  • rhymefan (Стоян Минев) Муза и жена,
    и зеле - все в съюз са -
    стих и стих-храна!
  • Plevel (Силвия Илиева) много хубаво
  • Веси_Еси (Еси) Че се посмях, посмях се. Много си забавен. Ама заради някакво си зеле да ти отиде Музата ... не съм съгласна. Имам нужда от лирика. Усмивки!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) "И Музата си вдигна чукалата"
    що не вземеш да смениш жената?
  • Anita765 (Ани Монева) Е, да, но може би така се ражда един свястен мъж!
    Разсмя ме!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Харесва ми как с лекота и свеж хумор хващаш читателя
  • teis (b.t.) Комплименти, Роби!
  • valia1771 (Ивон) Това ми беше любимо!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) Пиши, но гладен как ще спиш? Току виж, слизайки в мазето нещо ти просветне в мозъчето. Страшен си! Поздрави!
  • 670301 (Павлина Гатева)
  • rumbic (Руми) Аплодисменти, Роби! Нямам думи, забавлявах се от сърце...
  • Пламена_Кръстева (Пламена Кръстева) Много се забавлявах Поздравления!
  • Tzvetna (Цвета Иванова) А, много е добро. Браво! )))
  • Eia (Росица Танчева) Бравос, бравос! Тъкмо за конкурса за хумористично стихотворение е. Ама ти сигурно до края му ще напишеш още няколко свежи творби. Повдигна ми настроението. Благодаря!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Хаха... страхотно е!
  • djudjii (Жанет Велкова) Ха, ама вие да не мислите, че нашата е цъфнала и вързала?
    "Стига драска айде, къщата те чака" пффф... От кога му се каня аз на тигана да го ползвам по предназначение, ама айде
    Пък Краси ме разпиля по земята с тоя коментар
    С две думи накефих се и на стихото и на подстиховите нещица.
  • maistora (Красимир Тенев) Ох, колко ми е познато! И моята ме занимава постоянно с прозаични неща. А после се чуди защо съм спрял да пиша, къде ми е отлетяло вдъхновението... Само махна съм знаел да намирам. Ами то нали като не може човек (вече) да пише става редактор и/или критик.
    Няма страшно. Загине ли лирикът, ражда се редактор.
  • Вънотрая (Вънотрая) Харесах! И полезните съвети на Кери88 харесах! . Ще се ползвам от тях. А аз отивам за кисело зеле в мазето. Моето още става .
  • keri-88 (Керанка Иванова)
    Ма, как ще и се връзваш на акъла,
    за прозаични някакви неща?!
    Че то, жената е като акула,
    като захапе, няма връщане назад.
    Затуй, предлагам ти да бъдеш по-разчупен...
    Кажи й: - Мила, тук до мен ела,
    защото ти си мойта Муза, скъпа!
    За тебе пиша и за теб горя!
    Ще видиш как изчезват всички кофи
    и зелето, и всеки зеленчук...
    Ще си допишеш паметните строфи...
    Вълкът е сит и агнето е тук.

    Благодаря за усмивките, Нико!
  • vladetoned (Владислав Недялков) Ха-ха, браво! Но и лирика трябва да яде, не забравяй, Роби. Поздравления от мен!
  • линасветлана (Лина Светлана) Роби, смях се със сълзи. Лошото е, че продължавам да се смея.
  • ico1_all (Христо Паничаров) Ха, ха, ползвай диктофона на джиесема бе Роби и така няма да погине гениалната строфа и бъдните поколения няма да бъдат ощетени. А зелето като го попремиеш малко със водичка и после с олио и червен пипер става на чудна салатка. Поздрави!

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.