Роби (Роберт) 17 февруари 2017 г., 7:26  

Поезия така не може да се пише!... 

411 9 32

Е, не!... Така не може да се пише
и нещо свястно да се сътвори!...
Когато мисля в стихове, не дишам
и котката смущава ме дори.

Завършвам днес лирическа поема
след седмици на откровен терор...
Тя, мойта, ни предава, ни приема
и все гълчи ме, от какъв ли зор?

Ми вижте: Пиша ударната строфа –
разрошен, блед и  малко във несвяст
и влиза тя... А във ръцете – с кофа...
Започва да ми дудне с дразнещ  глас:

"В мазето слез, че зелето мирише!...
Не става нищо, вече е боклук!
Какво тук само дращиш, пишеш?...
А за обяда ще ми трябва лук!..."

Помислих си да взема тая кофа
и да замахна... че веднъж, че дваж!...
Но ще погине паметната строфа!
Със сигурност ще трябва и кураж!

 

Та как да пиша после, мили братя?

Избяга надалече оня миг...

И Музата си вдигна чукалàта...

Загива, може би,  един лирик...


© Роберт Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) 😊⚘Може би ако и половинката е лирик ще останете гладни😏
  • Роби (Роберт) Радвам се, че го харесваш, Жанета!...
  • gOra (Жанета) Липсваше ми хуморът ти, Роби!))
  • Роби (Роберт) Добре дошла на страничката ми, Таня!.. Съвсем си права да си задаваш въпроса колко ли шедьовъра са били екзекутирани по този начин, ама кой да ти отговори, я...Всеки автор сам си знае!...
  • Marmadun (Таня Георгиева) Така е, Роби, така е - не ни разбират тия нашите половини с битовизма си. Колко ли литературни шедьовъра са екзекутирани по този начин?
    Поздравче!
  • Роби (Роберт) Благодаря, Диана!...Приятен ден!..
  • diqna-liana (Дияна) Не може да загине лирика,не можеееее,той си така роден и така ще си отиде!Успех лирична душо!
  • Роби (Роберт) Радвам се, че ти е харесал стиха, Ани!...
    Приятна вечер!...
  • Човек (Анна Станоева) Супер! Ама що не го качи за конкурса бе Роби!?
  • Роби (Роберт) Благодаря на всички, които ми бяха на гости - четоха, коментираха и оценяваха!...
    Желая ви приятен ден и успешна седмица!...
  • rhymefan (Стоян Минев) Муза и жена,
    и зеле - все в съюз са -
    стих и стих-храна!
  • Plevel (Силвия Илиева) много хубаво
  • Веси_Еси (Еси) Че се посмях, посмях се. Много си забавен. Ама заради някакво си зеле да ти отиде Музата ... не съм съгласна. Имам нужда от лирика. Усмивки!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) "И Музата си вдигна чукалата"
    що не вземеш да смениш жената?
  • Anita765 (Ани Монева) Е, да, но може би така се ражда един свястен мъж!
    Разсмя ме!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Харесва ми как с лекота и свеж хумор хващаш читателя
  • teis Комплименти, Роби!
  • valia1771 (Ивон) Това ми беше любимо!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) Пиши, но гладен как ще спиш? Току виж, слизайки в мазето нещо ти просветне в мозъчето. Страшен си! Поздрави!
  • 670301 (Павлина Гатева)
  • rumbic (Руми) Аплодисменти, Роби! Нямам думи, забавлявах се от сърце...
  • Пламена_Кръстева (Пламена Кръстева) Много се забавлявах Поздравления!
  • Tzvetna (Цвета Иванова) А, много е добро. Браво! )))
  • Eia (Росица Танчева) Бравос, бравос! Тъкмо за конкурса за хумористично стихотворение е. Ама ти сигурно до края му ще напишеш още няколко свежи творби. Повдигна ми настроението. Благодаря!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Хаха... страхотно е!
  • djudjii (Жанет Велкова) Ха, ама вие да не мислите, че нашата е цъфнала и вързала?
    "Стига драска айде, къщата те чака" пффф... От кога му се каня аз на тигана да го ползвам по предназначение, ама айде
    Пък Краси ме разпиля по земята с тоя коментар
    С две думи накефих се и на стихото и на подстиховите нещица.
  • maistora (Красимир Тенев) Ох, колко ми е познато! И моята ме занимава постоянно с прозаични неща. А после се чуди защо съм спрял да пиша, къде ми е отлетяло вдъхновението... Само махна съм знаел да намирам. Ами то нали като не може човек (вече) да пише става редактор и/или критик.
    Няма страшно. Загине ли лирикът, ражда се редактор.
  • Вънотрая (Вънотрая) Харесах! И полезните съвети на Кери88 харесах! . Ще се ползвам от тях. А аз отивам за кисело зеле в мазето. Моето още става .
  • keri-88 (Керанка Иванова)
    Ма, как ще и се връзваш на акъла,
    за прозаични някакви неща?!
    Че то, жената е като акула,
    като захапе, няма връщане назад.
    Затуй, предлагам ти да бъдеш по-разчупен...
    Кажи й: - Мила, тук до мен ела,
    защото ти си мойта Муза, скъпа!
    За тебе пиша и за теб горя!
    Ще видиш как изчезват всички кофи
    и зелето, и всеки зеленчук...
    Ще си допишеш паметните строфи...
    Вълкът е сит и агнето е тук.

    Благодаря за усмивките, Нико!
  • vladetoned (Владислав Недялков) Ха-ха, браво! Но и лирика трябва да яде, не забравяй, Роби. Поздравления от мен!
  • линасветлана (Лина Светлана) Роби, смях се със сълзи. Лошото е, че продължавам да се смея.
  • ico1_all (Христо Паничаров) Ха, ха, ползвай диктофона на джиесема бе Роби и така няма да погине гениалната строфа и бъдните поколения няма да бъдат ощетени. А зелето като го попремиеш малко със водичка и после с олио и червен пипер става на чудна салатка. Поздрави!

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.