Е, не!... Така не може да се пише
и нещо свястно да се сътвори!...
Когато мисля в стихове, не дишам
и котката смущава ме дори.
Завършвам днес лирическа поема
след седмици на откровен терор...
Тя, мойта, ни предава, ни приема
и все гълчи ме, от какъв ли зор?
Ми вижте: Пиша ударната строфа –
разрошен, блед и малко във несвяст
и влиза тя... А във ръцете – с кофа...
Започва да ми дудне с нисък глас: ...