Роби (Роберт)
511 3486
17 февр. 2017 г., 07:26  

Поезия така не може да се пише!... 

  Поэзия » Юмористическая
4158 30 72

Е, не!... Така не може да се пише
и нещо свястно да се сътвори!...
Когато мисля в стихове, не дишам
и котката смущава ме дори.

Завършвам днес лирическа поема
след седмици на откровен терор...
Тя, мойта, ни предава, ни приема
и все гълчи ме, от какъв ли зор?

Ми вижте: Пиша ударната строфа –
разрошен, блед и  малко във несвяст
и влиза тя... А във ръцете – с кофа...
Започва да ми дудне с нисък  глас:

"В мазето слез, че зелето мирише!...
Не става нищо, вече е боклук!
Какво тук само дращиш, пишеш?...
А за обяда ще ми трябва лук!..."

Помислих си да взема тая кофа
и да замахна... че веднъж, че дваж!...
Но ще погине паметната строфа!
Със сигурност ще трябва и кураж!

 

Та как да пиша после, мили братя?

Избяга надалече оня миг...

И Музата си вдигна чукалàта...

Загива, може би,  един лирик...

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пет петолъчки!
    Просто прекипяла пот!
    Просто признания пет !
  • Развесели ме този битовизъм така хубаво разкрасен! Майсторска работа, поздравления!
  • Добре,че и куража е ,,побягнал",че да има други сътворени творби,иначе,лоша работа.Прочитам си го често и с патос!
  • Ех музата, музата къде я търсиш в кухнята.....все пак трябва да се яде! Инък браво.
  • Поздравления, Роби!
    Много ми хареса!
  • Благодаря, Розалия и Съби Седник!...Хубав ден да имате!...
  • Браво, “колега”! Ама и Кери доста те допълни... Харесах!
  • Благодаря, Краси!...
  • Така се пише поезия!! И с нея оцелява духът, а киселото зеле... много е полезно Прекрасен стих!
  • Надявам се, че това "нещо" е такова, Розали?...Дано не си останала разочарована!...
  • Ами така ще я караме, Сиси - всеки във своята вселена!...
    Благодаря, че беше тук!...
  • А представяте ли си на нашите половинки какво им е?
    Ние сме в нашите си вселени,на светлинни години разстояние...
  • Благодаря, Алиса, Хел, Надя и Светулка, че обърнахте внимание на това мое стихче!....Надявам се да съм подобрил поне малко настроението ви!..
  • Голям купон е при теб, трябва да те провъзгласим за специалист по лечебна смехотерапия!
  • :D:D:D:D:D
  • Руми, Мирослава, благодаря ви за добрите думи!...Много вдъхновение ви желая!...
  • Разсмя ме! Но и ме натъжи - битовизмът всички ни убива (както е написал Павел)... Изящно изразено! Съжалявам, че скоро не съм чела твои стихове. Ще се връщам по-често.
  • Днес явно ми е хубав ден!Обичам интелигентния хумор,а ти го изливаш блестящо!Аплодисменти!!!!!!!!!
  • Благодаря за посещението и съвета, Мария!...Може и да се възползвам от него
    Весели празници ти желая!...
  • Браво!(без да си ми искал съвет) Изпращай Я на почивка всеки сезон ! Ще ти олекне!
  • Благодаря, че се отби при мен, dreamsinrhymes (dreamsinrhymes) !...Дали ще оцелее лирикът, ще видим...
  • Не оставай на лирика в теб да загине! Ще е загуба за всияки нас! Но от друга страна - щастлива жена, щастлива къща. Кръстопъти...
  • Благодаря!..Добре дошъл на моята страница, Павел!...
  • Ах, битовизма всички ни убива
    Ту чушки, ту картофи с много лук
    Жената ту е луда, ту е дива
    Нож ли да използвам или чук!
    Поздрави за теб Роби!
  • Здравей, Кремена!..Приятно ми е да те видя тук!...
  • Лебовски, Меги, благодаря ви за присъствието тук и честит празник!...
  • Чудесно е
  • Благодаря!...
  • Весело! Създава настроение.
  • Привет, Наталия!...
  • Добре дошъл на страницата ми, Ангеле!...Благодаря, че коментира!..
  • Не бой се Роби.
    Не мисли за саботаж.
    Какво тук значи някаква си строфа?

    И туй ще мине.
    (може след години)
    ала Любимата все нявга ще заспи.

    И стихчето ти няма да погине.
    Дори и на главата с кофа -
    пак си Ти.
    :-D
  • Привет, Румене!..Благодаря, че си тук!...
  • Благодаря и тук, Албена!...
  • Ха-ха! Изгубената муза прати колежката си. Поздравления за свежия хумор...
  • Може би, Люси!...Здравей и тук!...
  • 😊⚘Може би ако и половинката е лирик ще останете гладни😏
  • Радвам се, че го харесваш, Жанета!...
  • Липсваше ми хуморът ти, Роби!))
  • Добре дошла на страничката ми, Таня!.. Съвсем си права да си задаваш въпроса колко ли шедьовъра са били екзекутирани по този начин, ама кой да ти отговори, я...Всеки автор сам си знае!...
  • Така е, Роби, така е - не ни разбират тия нашите половини с битовизма си. Колко ли литературни шедьовъра са екзекутирани по този начин?
    Поздравче!
  • Благодаря, Диана!...Приятен ден!..
  • Не може да загине лирика,не можеееее,той си така роден и така ще си отиде!Успех лирична душо!
  • Радвам се, че ти е харесал стиха, Ани!...
    Приятна вечер!...
  • Супер! Ама що не го качи за конкурса бе Роби!?
  • Благодаря на всички, които ми бяха на гости - четоха, коментираха и оценяваха!...
    Желая ви приятен ден и успешна седмица!...
  • Муза и жена,
    и зеле - все в съюз са -
    стих и стих-храна!
  • много хубаво
  • Че се посмях, посмях се. Много си забавен. Ама заради някакво си зеле да ти отиде Музата ... не съм съгласна. Имам нужда от лирика. Усмивки!
  • "И Музата си вдигна чукалата"
    що не вземеш да смениш жената?
  • Е, да, но може би така се ражда един свястен мъж!
    Разсмя ме!

  • Харесва ми как с лекота и свеж хумор хващаш читателя
  • Комплименти, Роби!
  • Това ми беше любимо!
  • Пиши, но гладен как ще спиш? Току виж, слизайки в мазето нещо ти просветне в мозъчето. Страшен си! Поздрави!
  • Аплодисменти, Роби! Нямам думи, забавлявах се от сърце...
  • Много се забавлявах Поздравления!
  • А, много е добро. Браво! )))
  • Бравос, бравос! Тъкмо за конкурса за хумористично стихотворение е. Ама ти сигурно до края му ще напишеш още няколко свежи творби. Повдигна ми настроението. Благодаря!
  • Хаха... страхотно е!
  • Ха, ама вие да не мислите, че нашата е цъфнала и вързала?
    "Стига драска айде, къщата те чака" пффф... От кога му се каня аз на тигана да го ползвам по предназначение, ама айде
    Пък Краси ме разпиля по земята с тоя коментар
    С две думи накефих се и на стихото и на подстиховите нещица.
  • Ох, колко ми е познато! И моята ме занимава постоянно с прозаични неща. А после се чуди защо съм спрял да пиша, къде ми е отлетяло вдъхновението... Само махна съм знаел да намирам. Ами то нали като не може човек (вече) да пише става редактор и/или критик.
    Няма страшно. Загине ли лирикът, ражда се редактор.
  • Харесах! И полезните съвети на Кери88 харесах! . Ще се ползвам от тях. А аз отивам за кисело зеле в мазето. Моето още става .

  • Ма, как ще и се връзваш на акъла,
    за прозаични някакви неща?!
    Че то, жената е като акула,
    като захапе, няма връщане назад.
    Затуй, предлагам ти да бъдеш по-разчупен...
    Кажи й: - Мила, тук до мен ела,
    защото ти си мойта Муза, скъпа!
    За тебе пиша и за теб горя!
    Ще видиш как изчезват всички кофи
    и зелето, и всеки зеленчук...
    Ще си допишеш паметните строфи...
    Вълкът е сит и агнето е тук.

    Благодаря за усмивките, Нико!
  • Роби, смях се със сълзи. Лошото е, че продължавам да се смея.
  • Ха, ха, ползвай диктофона на джиесема бе Роби и така няма да погине гениалната строфа и бъдните поколения няма да бъдат ощетени. А зелето като го попремиеш малко със водичка и после с олио и червен пипер става на чудна салатка. Поздрави!
Предложения
: ??:??