Поезията
Да пиша аз отдавна спрях,
дали отнели са ми римите,
стихотворенията не успях
да сътворя, изчезнаха ми думите.
Загубих някъде творението,
ти откраднал си ми го, нали?
Защо стихотворението
някак си не ми върви.
Изгубих се сред гъстата мъгла,
побегнах по незнаен път.
Обгърнах се единствено с тъга,
жадувах тайнствения кът.
Загубих теб и себе си дори,
не виждам слънце, ни зора.
Няма ги и слънчевите ни лъчи,
и онези пламенни слова.
Поезия, загърбвам те сега,
разделяме се в този час.
Щом загуби човекът любовта,
да създава - няма слово, няма глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
