Поезията
Да пиша аз отдавна спрях,
дали отнели са ми римите,
стихотворенията не успях
да сътворя, изчезнаха ми думите.
Загубих някъде творението,
ти откраднал си ми го, нали?
Защо стихотворението
някак си не ми върви.
Изгубих се сред гъстата мъгла,
побегнах по незнаен път.
Обгърнах се единствено с тъга,
жадувах тайнствения кът.
Загубих теб и себе си дори,
не виждам слънце, ни зора.
Няма ги и слънчевите ни лъчи,
и онези пламенни слова.
Поезия, загърбвам те сега,
разделяме се в този час.
Щом загуби човекът любовта,
да създава - няма слово, няма глас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
