Поезията

28 нояб. 2013 г., 21:26

Поэзия » Любовная

641 0 3

Да пиша аз отдавна спрях,

дали отнели са ми римите,

стихотворенията не успях

да сътворя, изчезнаха ми думите.

Загубих някъде творението,

ти откраднал си ми го, нали?

Защо стихотворението

някак си не ми върви.

Изгубих се сред гъстата мъгла,

побегнах по незнаен път.

Обгърнах се единствено с тъга,

жадувах тайнствения кът.

Загубих теб и себе си дори,

не виждам слънце, ни зора.

Няма ги и слънчевите ни лъчи,

и онези пламенни слова.

Поезия, загърбвам те сега,

разделяме се в този час.

Щом загуби човекът любовта,

да създава - няма слово, няма глас.

vyatur13 (Елена)

2013-12-22T22:43:24+02:00

Вярвай в любовта, прекрасно момиче ! Весели празници !
gravitacia (Вихра Волева)

2013-11-29T18:45:11+02:00

Разбирам те... Бъди сигурна, че в най- неочакван за теб момент думите ще се върнат!
Sevgimizi (Лора)

2013-11-29T00:08:00+02:00

Определено не си загубила "ТВОРЕНИЕТО"!Много хубаво ти върви стихотворението! Пожелавам ти никога да не губиш тази способност, но най-вече да имаш любим, който да те кара да пишеш!Защото ти си напълно права- Ако човек загуби любовта- да създава няма слово, няма глас!
Моите поздравления за прекрасното ти красиво стихотворение!!!!!