Поезията е мъртва!
694
0
3
Свършиха за мене дните за поезия,
свършиха и дните за пламенна любов,
за чувствена баналост, за нови изпълнения,
за сълзи и въздишки и после... пак любов.
Не искам да изглеждам отново неразбрана,
дори не се оплаквам – надраснах и това,
оставих я зад мене, да тъне във забрава,
а тя умря във тъмното. И толкова! Съдба!
Не смятам, че животът ми е тъжен без поезия -
пак времето е слънчево, цветята пак цъфтят.
Каквото съм изпитала, го имам пак в душата си,
а прозата е новата поезия без цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма Значение Всички права запазени
