Погали на сърцето потайните ъгли,
когато превито от болка ридай,
в миг да открехне невидими двери
и литне тъгата, що го отдавна терзай.
И както след буря, разцепил вълните,
завръща се кораб на остров блажен,
така и сърцето в тих пристан да скрие сълзите
и приюти в душата покой съкровен...
© Мадлен Всички права запазени