16.11.2013 г., 14:16

Поглед

664 0 0

И за теб ли стихотворение ще пиша,

и твоят ред дойде ли...

И теб ли отново ще се мъча да забравя,

и теб ли без да съм те имала обикнах те.

 

Погледът ти още ме пронизва,

усмивката ти още ме разтапя

гласът ти дълго ще да помня...

 

Но стига!

Стига съм мечтала,

стига съм те искала,

стига съм се връщала назад!

Колкото бързо дойде в живота ми,

толкова бързо ще си тръгнеш.

 

Ти ще си отидеш (не че някога си идвал).

На твое място друг ще дойде.

И на никого за него няма да кажа.

Но не, за него няма да пиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...