В небето оглеждам се нощем,
в звездите, блещукащи там,
да видя най-светлата, рожбо,
единствено вярната нам.
Лъчите изпращат надежда
и вяра, че има живот,
в наметнала бяла одежда
Вселена, родена от Бог.
Сърцето изпълвам с молитва,
с пламтяща свещица в ръце,
аз моля се мост да издигна,
единствено водещ към теб.
По него щастлива да мина,
да вляза в портала сама,
дарена със божия сила,
да слея душа с любовта.
Но още е рано и зная,
че птица съм днес без крила,
пораснат ли, Феникс ще стана,
преборила, сине, смъртта.
© Таня Мезева Всички права запазени