8.03.2008 г., 8:37

Поглед в миналото

705 0 5
 

Нагледно розово настоящето,

но всъщност - оцветено в черни нюанси.

Страхуваме се от промени в бъдещето.

Стараем се да удържим везните. Търсим някакви баланси.

 

"Уж" не съжаляваме за пропуснатото в миналото.

Примиряваме се с това, което притежаваме.

Не тъгуваме за веч загиналото.

"Ред е на по-добро"- се надяваме.

 

Зловещо е, когато попаднем в съня

и към потеглилия влак безнадеждно протегнем ръце.

Неспособни сме и да обладаем мисълта...

Но изпратили "стария" влак, очакваме следващия с разтреперени нозе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и прегръдка,миличка!
    Браво за стиха!!!
  • Благодаря!Честит празник на всички дами
  • хареса ми!поздрав!
    Честит Празник!
  • Ако се пооправи структурата...ще стане ощеее по-добро
  • Така е!Понякога отричаме някои неща, но тайничко ги сънуваме...
    "Неспособни сме и да обладаем мисълта..." Единственото местенце, където никой не може да ни разкрие...
    Поздравчета, миличка!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...