8 мар. 2008 г., 08:37

Поглед в миналото

708 0 5
 

Нагледно розово настоящето,

но всъщност - оцветено в черни нюанси.

Страхуваме се от промени в бъдещето.

Стараем се да удържим везните. Търсим някакви баланси.

 

"Уж" не съжаляваме за пропуснатото в миналото.

Примиряваме се с това, което притежаваме.

Не тъгуваме за веч загиналото.

"Ред е на по-добро"- се надяваме.

 

Зловещо е, когато попаднем в съня

и към потеглилия влак безнадеждно протегнем ръце.

Неспособни сме и да обладаем мисълта...

Но изпратили "стария" влак, очакваме следващия с разтреперени нозе.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав и прегръдка,миличка!
    Браво за стиха!!!
  • Благодаря!Честит празник на всички дами
  • хареса ми!поздрав!
    Честит Празник!
  • Ако се пооправи структурата...ще стане ощеее по-добро
  • Така е!Понякога отричаме някои неща, но тайничко ги сънуваме...
    "Неспособни сме и да обладаем мисълта..." Единственото местенце, където никой не може да ни разкрие...
    Поздравчета, миличка!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...